Историята на Карате До
Корените на Карате тръгват още от древен Китай, но като място на зараждане се счита остров Окинава, Япония. Някога Карате на китайски е означавало „китайска ръка“, но в последствие превода е променен от японски и официално се тълкува като „Празна ръка“. Малко след това се добавя и „До“, което означава път и така официално Карате До се превежда „Пътят на празната ръка“.
Карате представлява система за самозащита, пренесена от Китай и Индия. Първите сведения за зараждането на Карате датират още от 16 век, като тогава се говори за японският майстор Канга Сакугава. С неговото име се свързва трансформацията на китайските бойни изкуства към окинавският вариант, който се изучава и до днес. Първият учител на Сакугава е Пейчин Такахара от Аката. След като навършва 17 год. Сакугава започва тренировки при известния тогава китайски майстор Кусанко (кит. Гун Сян-Цзюн), който преподавал Кенпо в Окинава. От този майстор Сакугава заимства катата Кусанку, която се изпълнява и до днес от практикуващите Карате.
През 1664г. на остров Окинава пристига китайският майстор Ко Шо Кун (на чието име е кръстена катата Канку). Той обучава известно време местни майстори на бойните изкуства и се счита, че е упражнил голямо влияние върху бъдещето развитие на Карате. Следващият известен майстор на Карате е живелият през 19 век Сокон Мацумура, двама от неговите ученици са били Анко Итосу и Анко Азато,които от своя страна са обучавали Гичин Фунакоши (Шото), считан за баща на съвременното Карате и основател на стила Шотокан. Той представя Карате в Япония през 1916 година. По-късно редица други окинавски майстори откриват свои школи и основават различни стилове.
Именно благодарение на Гичин Фунакоши Карате започва да придобива популярност. Преди това е било забранено и се е практикувало тайно. Той успява да го внесе като част от образователната система на Япония и така в средните училища започва да се практикува Карате, което довежда и до създаването на първата Карате школа извън Окинава – школата в Токио, основана през 1936г. През 1949г. се основава Японската Карате Асоциация (JKA), а 1956г. носи началото на състезателното Карате, познато на всички ни днес.
„Прилагай Пътя на Карате към всички неща. В това се крие неговата красота.“
Един удар с ръка или крак, нанесен или получен, може да означава живот или смърт. Това схващане е сърцевината на Карате до. Ако към всички страни на живота се подхожда с този дух на сериозност, всички предизвикателства и трудности могат да бъдат преодолени. – 20те ръководни принципа на Карате, Гичин Фунакоши.