Какво е Шотокан?
В карате се практикуват много и различни стилове. Този, който практикуваме ние в СК Будо се нарича Шотокан.
За създател на стила Шотокан се счита Майстор Гичин Фунакоши. Той е роден на 10 ноември 1868г.в окинавската столица Шури. Израснал е в образована самурайска фамилия, потомствен васал на кралската династия на островите Рюкю. Детството на Фунакоши протича в изключителна бедност, поради премахването на аристократичните привилегии, след което имуществото на фамилията е иззето.
През 1880г. Гичин Фунакоши започва своят Карате път при майстор Азато Анко. В онези години карате все още е било забранено и поради тази причина тренировките са се осъществявали единствено през нощта, по тъмно. Още един майстор се включва в подготовката на Фунакоши – Яцусуне Итосу. След като през 1908г. карате е прието като част от образователната система на Япопния, Гичин Фунакоши участва активно в множество демонстрации в залите на градовете Шури и Наха. След тези демонстрации Фунакоши е поканен да вземе участие и в първата национална изложба на спорта в Токио. Малко след това, той решава да остане в Токио и да основе първата карате школа там. Като всяко начало разбира се, и това е било доста трудно. Условията са били мизерни, а практикуващите не са имали дори екипировка. Започва се създaването на клубове и в различните университети, което допринася за още по-голямото му популяризиране. Събират се средства от обществения комитет, който подпомага карате и така бива построено първото карате доджо.
През 1936г. залата отваря врати, а на нея с големи букви е изписано Шотокан. Името идва от псевдонима на Гичин Фунакоши, с който той се е подписвал като поет, а именно Шото. Шото в превод означава „вълните на боровите гори“. Разказва се, че Гичин Фунакоши обичал да се изолира сред природата и да съзерцава боровите гори, движенията на дърветата. Не случайно Шотокан се характеризира с ниски позиции. Движенията на тялото на практикуващият карате могат да се оприличат на движенията на боровите гори – Корените са краката, които ни държат здраво за земята, стъблото е силното тяло на война, а краката и ръцете са свободно движещите се клони на дървото.
Гичин Фунакоши умира на 89 годишна възраст през 1957г. по време на сън. Погребан е в светилището Енкаку-джи в храма Кита Камакура, близо до Токио. През 1968 г. е поставен малък каменен обелиск, на който освен името и фамилията на майстора, са издълбани думите: „В карате няма нападение“, както и следната калиграфия, написана от него приживе:
„На острова и най-вече на юг познават донесеното от далече сурово бойно изкуство. Съжалявам, че не достигат знания, за да бъде то пренесено в бъдещето. Кой би се заел с тази непосилна задача, да го обнови и предаде? Това ще съм аз! Кой друг, ако не аз? В самото небе съм се заклел!…“